Журналистика

Обществото се притеснява за свободата на словото

Свободата на словото започва да се връща в дневния ред на българското общество, което означава, че то е разтревожено и започва да се притеснява отново какво се случва, каза в четвъртък председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов по време на кръгла маса "Европа в медиите и медиите в Европа", посветена на Световния ден на свободата на словото.

Според Лозанов обществото смята, че е най-добре от гледна точка на независимостта на медиите те могат да се самоиздържат. "Когато обаче парите им минават основно през спонсорство и реклама, тогава независимостта е все повече илюзия", коментира медийният експерт. Според него спонсорите и рекламодателите оказват влияние върху съдържанието на информацията.

Свободата на словото отслабва в Югоизточна Европа

Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ)/Евразия отчита значителен спад на свободата на словото през 2011 г., обяви в доклад, публикуван във вторник (1 май), базираната в САЩ правозащитна организация "Фрийдъм Хаус". Районът обхваща всички 15 бивши съветски републики, Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Словения, плюс девет балкански страни -- Албания, Босна и Херцеговина (БиХ), България, Хърватия, Косово, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия.

Журналистика - обучение

При бакалавърската степен обучението се провежда по учебна програма, в която учебните дисциплини са групирани в три модула – задължителни, избираеми (с лятна практика по избрания медиапрофил) и факултативни дисциплини. Студентите се обучават в три медийни профила - печат и агенционна журналистика, радио и телевизия - като специализацията става по избор след завършен втори семестър. За придобиването на бакалавърска квалификация студентите проследяват дисциплини в общ обем от: 3030 часа в профил “Печат и агенционна журналистика”, 3015 – профил “Радио” и 3030 – в профил “Телевизия”.

Дисциплините от задължителния модул са въвеждащите курсове от областта на медиите и масовата комуникация, социалните науки, филологията.

Задължителните дисциплини от учебния план на специалността „Журналистика” гарантират усвояването на базисния обем от познания по специалността.

Избираемите дисциплини са разпределени в три изборни специализации (медийни профили), чрез които се въвежда профилиране на студентите в различните сфери на медиите, напълно в духа на изискванията на Закона за висшето образование.

Избираемите медиапрофили са:

• Печат и агенционна журналистика;
• Радио;
• Телевизия;

Журналистиката е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория. Тя е също така професия, свързана със съобщаването и предаването на новини, описателни материали, гледни точки и мнения. Журналистиката може да се разглежда и като наука при определени обстоятелства. Средствата, с които се осъществява журналистиката са средствата за масова информация, които включват вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилни телефони. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио, телевизионна, вестникарска, електронна и т.н.

Елементи на журналистиката

• 1. Първото задължение на журналистиката е истината.
• 2. Нейната лоялност е към гражданите.
• 3. Основата ѝ е дисциплинирана проверка на информацията.
• 4. Журналистите трябва да са независими от обектите и субектите на тяхната информация.
• 5. Трябва да служи като независим монитор на властта.
• 6. Трябва да осигури форум за обществена критика и компромис.
• 7. Трябва да се стреми да представи и направи новините значими, интересни и състоятелни.
• 8. Трябва да представя новините разбираемо, всеобхватно и пропорционално.
• 9. На журналистите трябва да се разреши да упражняват личната си съвест.